Село Борово

Всички знаем легендата как Бог, когато раздавал земите по света, българинът закъснял. И на Бог му станало тъжно, и му подарил парченце от Рая. Панорамните гледки, които се разкриват от село Борово са прекрасно място за фото-туризъм и наблюдение на множество редки и ценни растителни и животински видове. Днес в Борово постоянно живеят не повече от 90 души. Селото е чисто, добре снабдено и хората му са отзивчиви и приветливи. Няколко частни хотела и къщи за гости предлагат нощувка, а по желание – и храна.

Село Борово се намира в средната част на Родопите, на 50 км от град Пловдив, на 38 км. южно от Бачковския манастир и на 6 км от гр. Лъки. Разположено е в Преспанския дял на изток от седловината Рожен в Западнородопския масив. Най-висок връх тук е връх Кръстов – 1428 м. Разклоненията на ридовете – Радюва планина, Крушовска планина, Градище планина, Гордюва чука, Новаковски балкан, Момчиловски рид, Кайнадински рид, Жълти дял и Устренски рид са наредени един след друг като развълнувано море. Средни януарски температури в Родопите са около –1,5^oС, средна юлска температура – 23^oС. Средна годишна температура – 12^oС.

Първите писмени сведения за с. Борово датират от XI век (1083 г.) Селото е споменато редом с други селища от Родопите в Типика на Григорий Бакурияни за монашеската общност в Бачковския манастир, по-късно е посочено в османски регистър на джелепкешаните от 1576 г., а археологическите останки в и около него показват, че то е било населено още от V-IV век пр. н.е.

Село Борово е изходна точка за чудесни екскурзии в околността, както и за посещение на местността Кръстова гора и връх Кръстов (1428 м. надморска височина), за които се смята, че притежават уникални лечебни свойства. В непосредствена близост до селото се намира и древното тракийско селище Белинташ. При желание може да се наеме водач от селото.