Маточина (село)
Тази статия е за селото. За растението вижте Маточина.
| Маточина | |
 Изглед на село Маточина | |
  Маточина  Маточина | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 15 души[1] (15 март 2024 г.) 0,611 души/km² |
| Землище | 26,011 km² |
| Надм. височина | 164 m |
| Пощ. код | 6535 |
| Тел. код | 037701 |
| МПС код | Х |
| ЕКАТТЕ | 47468 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Хасково |
| Община – кмет | Свиленград Анастас Карчев (ГЕРБ; 2019) |
| Маточина в Общомедия | |
Маточина е село в Югоизточна България, в община Свиленград, област Хасково. Днешното село стои непосредствено под руините на крепостта Букелон – един от най-добре запазените автентични средновековни замъци в България.[2][3]
География[редактиране | редактиране на кода]
Разположено в най-южните склонове на Сакар планина, сред височинна местност, просечена от долините на река Тунджа от изток и река Фишера от запад. Отстои на 40 км от общинския център град Свиленград и на 110 км от областния център град Хасково. Селото е само на 450 м западно от границата с Турция и до 1997 се е намирало зад старите телени ограждения тип кльон, а недалеч е минавала укрепената българска отбранителна линия „Крали Марко“. Новоизграденото оградно препятстващо съоръжение минава по българска страна на границата източно от селото. На 2,3 км източно от старата 13 ГЗ „Юнак“. До промените започнали в края на 1989 г. и началото на 1990 селото е било развиващо се и по-голямо.
История[редактиране | редактиране на кода]
Районът тук е заселен от дълбока древност. В античността това е централната част на Одриското царство на траките. Първите следи от поселение на днешната територия на селото не са открити поради липса на системни археологически проучвания.
В периода VII – ХIII в. селището е епископски център, подчинен на адрианополския митрополит, според някои епархийски списъци,[4][5] където се споменава с името Вукелу (гр. Βοκέλλου), което К. Иречек разчита като Букелонъ.[6] Крепостта Букелон е включена за пръв път в пределите на българската държава след превземането ѝ от Крум в 813 г. [7][8]
Скалната църква е датирана към Х век – времената на Симеон Велики, подобно на съседния при с. Михалич скален храм от същата епоха и изохронният им старобългарски манастир в Мурфаглар и др., тя е изсечена в скалисто възвишение на 2 km югозападно от село Маточина, в по-новата история носи името „Свети Дух“ и действа пълноценно като църковен храм на три села - Маточина, Варник и несъществуващото вече село Благунци до построяването на новия храм на селото през 1934т., а на платото над църквата от незапомнени времена се е провеждал многолюден ежегоден събор.
На 14 април в битката при Одрин българският цар Калоян разгромява военната мощ на Латинската империя. Рицарите са разбити, императорът Балдуин IX Фландърски е пленен, а по-късно отведен в столицата Търново, където намира смъртта си.[9][10]
Между България и Византия при Михаил III Шишман Асен цари дълбок мир, когато неочаквано византийският флот превзема Созопол, в отговор на агресията българска войска завладява Букелон, който бил престижен императорски ловен замък сред личните му ловни полета, с цел след преговори да го замени със Созопол[9]. Византийският историк и бъдещ император Йоан VI Кантакузин споменава няколко пъти това „градче“ (гр. πόλισμα) на име Вукелу (гр. род. падеж Βουκέλου), описвайки превземането на крепостта от цар Михаил Шишман в 1328 г.[11] При сключването на мира след това българския цар отказал да върне „градеца Вукелу и вместо него предложил да се даде многонаселения и голям град на Черно море Созопол“. Това обаче останало без резултат. Вместо това, заради изграждащия се между владетелите българо-византийски съюз за завоюване на Сърбия било постигнато споразумение и цар Михаил Шишман склонил да даде крепостта на младия император Андроник III, което, според Никита Хониат, станало срещу огромен откуп.[12]
През Отоманския период околността на селото е била обрасла с дъбови гори, изобилствуващи от дивеч. В реките прорязващи землището на селото кипяло от живи твари. От дневника на султан Мехмед IV се научава, че през 1664 година е ловувал в подножието на крепостта и намиращото се под нея село. В писмения паметник на султана селото е наречено Фикла. През османско време селото се е именувало на Фикел, с което име селото се именува до 1934 година,[13] когато е преименувано на Маточина по името на лековитата билка, която расте в региона.
За 1793 г. описание дават ген. Михаил Кутузов и Виктор Кочубей в техния пътепис „От Русчук до Константинопол“, представляващ доклад за пратеничеството им до Високата порта. Според тях в селото имало извор и ручей, подходящи за стан на войска, а жителите на гореспоменатите и околните села са с добри ниви, но с жито не се запасяват, защото град Адрианопол го изкупува всичкото.[14]
През 1875 г. в с. Фикел е екзекутирана заловена от турците чета на участници в Старозагорското въстание. Сега на мегдана на селото е поставена паметна плоча за събитието.
На 4 юли 1901 година в околностите на Фикел е обградена от турска войска четата на Слави Мерджанов, съставена от българи и арменци, която е разгромена, убит е Петър Соколов. Пред очите на турската войска Сл. Мерджанов убива отвлечения заложник Нури бей, син на богатия одрински чифликчия Дертли Мустафа. Заловен е ранен, а впоследствие е екзекутиран в Одрин.[15]
През 1912 г. селото е превзето от българските войски в Балканската война, но отново е загубено в полза на турците при Междусъюзническата война в 1913 г.
През 1915 г. селото и районът е отстъпен от Турция към България по силата на Българо-турската конвенция от 1915 г. в навечерието на Първата световна война.[16]
През 1934 г. селото се преименува на Маточина.[13]
Религии[редактиране | редактиране на кода]
Всички жители и обитатели на селото изповядат източноправославна религия. В селото има стар християнски храм, представляващ скална църква от 10 век – паметник на културата. Богослужение в старата църква „Богоявление“ се е извършвало до средата на 20 век. В края на 1935 г. в селото започва да действува и новопостроена църква – приемник на старата, „Св. св. Константин и Елена“.
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
- В североизточната част на селото, върху плато на високо издигнат от низината на река Тунджа рид, се издига Маточинската крепост.
- Южно от селото в скален венец е вкопана скална църква с полуцилиндричен свод, с предполагаема датировка от Х в.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
Сбор на селото през месец май.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg
- ↑ С. Маточина – крепост Букелон[неработеща препратка]
- ↑ Иван Божилов, Васил Гюзелев, История на България в три тома, Том І – История на средновековна България VII – XIV век
- ↑ Asdracha, Catherine. La Thrace orientale et la Mer Noir: géographie ecclesiastique et prosopographie (VIIIe – XIIe s.). (на френски) – В: Géographie historique du monde Méditeranéen. Paris, Publication de la Sorbonne, 1988. ISBN 2-85944-152-2. p. 262. (на френски)
- ↑ Йорданов, Иван и Аладжов, Димчо „Непубликувани оловни византийски печати от Хасковско“, сп. „Археология“, София 1991, бр. 1, стр. 49 – 50
- ↑ Иречек, Константин. Пътувания по България. София, 1974. с. 695. В своя пътепис К. Иречек разчита името като „Букелонъ“, а на гръцки като Βούκελλον, като цитира Notitiae episcopatuum, там обаче името е Βουκέλου, споменато в Notitia 3, или Βουκέλλου в Notitia 10, вж. Parthey, Gustav. Notitia 3, 10 // Hieroclis Synecdemus et notitiae graecae episcopatuum. Berlin, 1866. с. 124, 220. (на латински)
- ↑ ГИБИ т. 3 с. 279 – 289, Златарски, Бешевлиев, История на българите под редакцията на Димитър Зафиров стр.75 – 87 и пр.
- ↑ Иван Божилов, Васил Гюзелев, История на България в три тома, Том І – История на средновековна България VII – XIV век
- ↑ а б проф. Божидар Димитров, НИМ започва разкопки край Букелон. Крепостта се смята за бивш команден пункт на българите срещу Византия., Труд – 6 юли 2017
- ↑ Проф. Божидар Димитров: Огромен замък открихме в „Русокастро“. България днес, 23 юли 2017
- ↑ Йоан Кантакузин, „История“, II, 3.; в ГИБИ, София 1980, т. Х, стр. 259
- ↑ Никифор Григора „Византийска история“, IХ, 8. в ГИБИ, София 1983, т. ХI, стр. 159
- ↑ а б Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878 – 1987“, София, 1989
- ↑ „От Русчука до Константинополя“, 1793 – Русская старина, СПб, 1878, т. 21, № 2, 105 – 124. ((ru)) Превод Даниела Жукова в „Руски пътеписи за българските земи XVII – XIX век“, съст. Маргарита Кожухарова, София 1986, стр. 65
- ↑ Шатев, Павел. „Солунското съзаклятие (1903 г.), подготовка и изпълнение“. Трето издание, Изд. на Отеч. фронт, София, 1983 г., гл. 70
- ↑ Българо-турска конвенция (1915), архив на оригинала от 30 декември 2013, https://web.archive.org/web/20131230235301/http://worldwar1.webatu.com/mir_6.php, посетен на 29 декември 2013
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||||